Традиционно пенсионните фондове не са били склонни да инвестират в акции. Въпреки това, през годините те непрекъснато наливат пари в пенсионни фондове. Това се улеснява от по-ниските лихвени проценти, предлагани по ценните книжа с фиксиран доход, както и от покачването на стойността на акциите и други рискови активи.

В днешно време повечето експерти смятат, че е полезно пенсионните фондове да продължат да инвестират в акции.

Въпреки това, Все още има малка група експерти, които смятат, че инвестирането в акции е против интересите на пенсионеритеВ тази статия ще представим аргументите срещу инвестирането в акции.

1. Прекомерно излагане на пазарите на акции: Хората, които вярват, че пенсионните фондове не трябва да инвестират в акции, смятат, че ако дадено лице иска да добави акции към цялостното си портфолио, може да го направи сам. Ако обаче пенсионен фонд добави акции към портфолиото си, това в крайна сметка създава свръхекспозиция към рискове, свързани с акции. Това се дължи на факта, че факторите, които управляват риска на пазара на акции, са почти същите фактори, които управляват доходите им от работа.

   Ето защо, Ако фондовият пазар се срине, пенсионерите рискуват да загубят работата си, както и активите си, натрупани в пенсионните фондове.Това противоречи на принципите за диверсификация на рисковете и следователно пенсионните фондове трябва да избягват инвестиции в акции.

2. По-малка вероятност от неизпълнение: Дълговите инвестиции имат много по-малък шанс за неизпълнение в сравнение с инвестициите в акции. Ако пенсионните фондове инвестират в акции, има вероятност изплащането на дефинирани плащания да е ниско, ако фондовият пазар се срине.

   Въпреки това, повечето от дълговите инструменти, в които инвестират пенсионните фондове, първо се проверяват. Следователно е малко вероятно те да изпаднат в неизпълнение и могат да се считат за безрискови, особено ако са емитирани от правителството или държавни агенции.

3. Вътрегенерационен трансфер на риск: Пазарните стойности на акциите се определят чрез дисконтиране на бъдещите парични потоци, за да се определят настоящите стойности на тези печалби. Следователно, стойностите, предлагани от пазара днес, са стойностите, които реално ще се материализират през следващите няколко години, ако акционерът продължи да поема риска.

   В известен смисъл фондовите пазари позволяват прехвърлянето на рискове през много години. Това обикновено не е проблем за отделен инвеститор. Това обаче може да е проблем за пенсионен фонд. Това е така, защото в пенсионен фонд хората, които получават ползите, може да не са същите като хората, които поемат рисковете.

   Напълно възможно е пенсионер да може да получи по-висока стойност, защото не е нужно да поема риск, но може да спечели от наградите.

   В същото време, младият пенсионер може да се окаже, че носи риска дълго време, без дори да бъде компенсиран за него. Това означава, че акциите в крайна сметка създават вътрешногенерационни трансфери на риск, които са неволни. Това създава проблем за пенсионните фондове, тъй като те в крайна сметка фаворизират една група пенсионери пред другите.

4. Разхищение на данъчния щит: Пенсионните фондове имат много изгоден данъчен щит. Инвестициите в пенсионни фондове обикновено могат да растат без данъциСега, що се отнася до инвестициите в акции, те също могат да растат без данъци! Дълговите инструменти обаче се облагат с данък, ако не са в пенсионен фонд.

   Следователно много експерти смятат, че пенсионните фондове са много данъчно ефективни, когато става въпрос за управление на дългови инструменти. В резултат на това, ако човек иска да има портфолио, което съдържа както дългове, така и акции, той трябва да използва пенсионни фондове, за да държи дълговата част от инвестицията си.

   В същото време те могат да използват инвестициите си в акции в личната си сметка. Използването на пенсионни фондове за държане на акции е просто загуба на данъчната ефективност, която е вградена в тяхната структура.

5. По-високи транзакционни разходи: Когато пенсионен фонд купува дългов инструмент, той обикновено възнамерява да го държи до падежа. Освен това, те са склонни да купуват директно от компанията емитент. Следователно, транзакционните разходи в такива случаи са незначителни.

   Когато обаче става въпрос за акции, пенсионните фондове трябва да продължат да променят портфейлите си. Това е така, защото представянето на акциите е непредсказуемо и мениджърите на фондове трябва да правят постоянни корекции в портфейлите си.

   Също така, такова портфолио не може да се управлява пасивно, тъй като е необходим активен мениджър на фондове, за да се поддържа това портфолио. Крайният резултат е, че таксите за транзакции на портфолиа, базирани на акции, са много по-високи в сравнение с пенсионните портфолиа, базирани на дълг. Ефектът на натрупване на много години прави тази разлика още по-значителна.

6. Непредсказуем паричен поток: Не на последно място, пенсионните фондове, базирани на дълг, са много стабилни. За пенсионерите е много лесно да оценят бъдещите си доходи. От друга страна, акциите могат да бъдат много волатилни.

   Възможно е пазарите на акции да се сринат с 20% до 30% през която и да е година. За пенсионерите спадът от 20% до 30% може да бъде катастрофален, тъй като те няма да имат шанс да се възстановят от него.

Следователно може да се каже, че има няколко причини, поради които пенсионните фондове не трябва да имат право да инвестират в акции. Ако някой смята, че тези причини са приложими за него, той може да избере да не инвестира в акции съгласно структурата на пенсионния план с дефинирани вноски.